Съвети за лесна адаптация в детската градина

Мамо, моля те, не ме оставяй тук! – момиченце на 3 години с розова шапка и  красива прическа на две плитки, с  очи, пълни със сълзи, стои на прага на детската градина и отказва и за миг да се довери на новото обкръжение, учителките, които не познава, децата, които за първи път вижда…. Тъгата от раздялата често е двупосочна – и родителите и детето чувстват тревога и несигурност в т.н. етап на адаптация. Много често постъпването в детска градина е първата реална раздяла на детето от неговата семейна среда и родители. “Колко дълго ще продължи? Как ще се справи? Какво да направя?” – питат се много голяма част от родителите, и с основание, виждайки как децата им страдат, сякаш отиват на най-страшното място на света.

Детски учител съм от 10 години ( за някои колеги съм зелена още 🙂 ), но със сигурност зная, че всеки септември е изпитание за децата, учителите и родителите на новосформираната първа група. Децата, които за пръв път са в среда, различна от семейната, се изправят пред големи предизвикателства:

• изграждане на социални контакти с децата от групата;
• изграждане на доверие към учителите и  помощния персонал;
• адаптиране към правилата и режима на детската градина.

Ако не си давате сметка мога да ви уверя, че това е огромно изпитание за вашето дете! Не само че не изпитва вашата физическа подкрепа, а и е оставено само да се справя с множество проблеми.

И сега да ви успокоя – това е най-нормалния процес на света! Раздялата (кастрацията) на детето от семейството е особено важна за неговата независимост. В опит да пропуснат този тежък период, някои родители предпочитат да удължат периода за прием на детска градина и записват децата си на градина на 5-6 годишна възраст.  Дългата родителска протекция поставя детето в роля на “плюшено мече” – то не взима лични решения, трудно се доверява на други възрастни (в случая учители), несигурно е в контактите си с другите деца. Не напразно децата тръгват на детска градина на три годишна възраст, настъпило е тяхното време да бъдат големи и да заживеят собствен живот, различен от този с мама и татко у дома.

 

ПРЕПОРЪКИ ЗА ЛЕСНА АДАПТАЦИЯ

ВСЕКИ ДЕН ПО МАЛКО

Няма как да се извърши ефективна адаптация, ако детето ви посещава от дъжд на вятър детската градина! “Всеки ден по лъжичка” е вашето лекарство за успех! Няма как да го пускате два дни в седмицата и да очаквате то да свикне с идеята. Изисква се постоянство, дори за кратък период от време. Някои родители предпочитат да вземат децата си на обяд определено време докато свикнат, след което да ги оставят по цял ден. От опит ще ви кажа, че това крие известен риск. Детето ви ще свикне с идеята, че всеки ден ще бъде вземано на обяд, ще се прибира у дома и ще си почива уютно в любимото си легло. Когато започнете да го оставяте по цял ден, очаквайте отново протести от негова страна, със сигурност няма да ви бъде лесно отново да влезете в друг режим. Ако имате възможност всеки ден – ЦЯЛАТА учебна година да го взимате на обяд, тогава това е добър вариант и за вас и вашето дете. Защо мисля така?

1. Обедния сън е моментът (след сутрешния прием), в който децата отново започват да се разстройват и да плачат неутешимо за мама. Факт! Ако са успели да се разсеят от играта на двора или от чудесните играчки в детската градина, то моментът в който се събличат и слагат пижамките си отново се посреща със сълзи и страх. Нормално е 🙂 Предвид обстоятелството, че допреди дни са спали гушнати с мама, а сега са на непознато място, ги притеснява. Несигурни са как ще се случи, колко дълго ще продължи…знаете, че децата нямат изградена времева представа за денонощието и за тях спането през деня значи че вече е настъпил друг ден 🙂 , което още повече ги обърква. Раздялата с дрехите чрез събличането им, също е травмиращо за повечето деца – това е пряката им връзка с дома. Имахме детенце в първа група, което всеки ден си лягаше да спи с всичките си дрехи, раницата и обувките в леглото, стискаше всичките си лични вещи ожесточено да не би някои да ги вземе. И така 3 месеца… Ето за това в повечето детски градини по света спането  е препоръчително, то е по-скоро дрямка или кратка почивка, без натиск и упрек. Уви, в България още не сме достигнали това просветление. Тук децата масово се принуждават да спят, не да си лежат и почиват, а реално да спят. Радвам се, че последните години има тенденция за коригиране на това задължение.
2. Защото НАИСТИНА децата в първа възрастова група лесно  и бързо се разболяват. Дългият престои на затворено пространство с множество деца крие своите опасности. Да, чисти се, проветрява се, дезинфекцира се, но…децата се разболяват. Особено когато са толкова много в тясно пространство – в Пловдив групите са по средно 30+ деца. Темата с воденето на болни деца в детската градина няма да я засягам тук – болна тема ми е, наистина! Вземането на детето ви  на обяд в този случай би могло да предотврати бъдещи тежки разболявания.  Ще ви дам своя личен пример, не си мислете, че той е най-добрия! Беше най-добрият за моето дете и семейство! Дъщеря ми беше болнаво дете – ларингити, бронхити, пневмонии…една след друга. Когато започна да ходи на детска градина избрахме варианта престоя и да бъде всекидневен, но кратък. Затова всеки ден я взимахме на обяд. Бяхме ангажирали една прекрасна дама, която ни помагаше във всекидневното и взимане и гледане у дома. С мъжът ми работихме на смени  и не беше особено трудно да съвместим гледането с работата. Истината е, че детето ни няколко пъти беше с леки сополи и не стигнахме до тежки лечения. От втора група започнахме да я оставяме по цял ден, като я мотивирахме с думите: “Ти вече си голяма, големите деца се забавляват по цял ден в детската градина”. Нямахме никакъв проблем 🙂

КАЗВАЙТЕ ИСТИНАТА

“Аз отивам на работа, а ти отиваш да работиш в детската градина, това е твое задължение, както аз имам задължение да ходя на работа”– това са думите, които е препоръчително да кажете на своето дете, разделяйки се с него и обяснявайки му ЗАЩО трябва да ходи на детска градина. Моля ви, не лъжете детето си! Казвайте му истината. Не го заблуждавайте, че след 5 минути ще го вземете, че само отивате до магазина, че ще го чакате цяяял ден на двора, че …..какво ли още не! Ясно точно и категорично му заявявате какви са неговите и вашите задължения и преключвате драмата. Детето ви иска да знае, къде ще бъдете и това е нормално. И най-важното дали и кога ще го вземете! Споделете му, кажете какви са вашите планове за деня, попитайте го какви ще бъдат неговите планове, нека ви разкаже своя ден в градината.

 

 

НЕ МАНИПУЛИРАЙТЕ!

“Като те взема от детска градина ще ти донеса изненада!” О, моля ви, стига с тези изнудвания! Това си  е чиста проба манипулация! Не давайте подобен род обещания и не се заплитайте в тази паяжина! В първа група всеки ден ще купувате нещо сладко, във втора – играчка, в трета….., а в четвърти клас ще го подкупвате с пари за да ходи на училище. Не! Още тригодишно детето ви трябва да разбере, че това е негово ЗАДЪЛЖЕНИЕ и ОТГОВОРНОСТ! Ежедневните изненади не правят услуга никому. Напротив, те са отрова за вашите взаимоотношения. Изяснете се от самото начало, че вие ходите на работа, а то посещава детска градина и…толкова. Детето ви ще се опита всячески да ви извие ръцете, не го допускайте 🙂 Ако желаете да му направите изненада, нака е истинска. Вземете го някой ден по-рано от детска градина, разходете се в любимия парк, поговорете си, купете си нещо вкусно за хапване. Забавлявайте се, в това няма нищо нередно, но нека няма предварително поставени условия.

АЗ СЪМ ТРЕВОЖЕН И ТИ СИ ТРЕВОЖЕН

Голяма част от майките имат някаква тревога и притеснение, най-вече породено от несигурност и деинформираност, и това е напълно нормално. Не знаете дали детето ви ще успее да се храни само, дали ще заспи, дали няма да удари някое дете, дали учителките ще бъдат мили с него, дали ще си намери приятели, дали, дали… Доверието между учител и родител се гради постепенно и трудно. Лоша практика в България е точно неинформираността относно учителския състав в почти всяко учебно заведение. Реално вие изобщо не знаете какъв човек ще възпитава и образова детето ви следващите четири години. Най-често дори името му не знаете, камо ли как изглежда. Това според мен е абсурдно! Всички детски градини задължително трябва да имат публикувани портфолиата на своите учители в сайта си и да обявяват кои учители ще поемат децата през следващата учебна година, преди приема на децата в градината. Трябва да има лични срещи между учител и дете, може без или със присъствието на родителя в групата на детето. Да си поговорят, детето да разгледа средата, да контактува с учителя си и постепенно да изгради доверие към него. Това, уви, не се прави 🙁 Когато вие цял ден се чудите какво става с детето ви и трескаво го прегръщате след вземане от детската градина, обсипвате го с купища въпроси, оставяте го с несигурност и тревога – всичко това се усеща от вашето дете! И то автоматично изразява вашето емоционално състояние – “Мама е тревожна, и аз съм тревожен!”. Адаптацията се осъществява плавно и спокойно, когато родителят бъде допуснат да прекара време с учителя и децата от групата за да се увери, че детето му е в добри ръце. Тази практика масова се осъществява в частните детски градини и центрове, но не и в общинските детски градини, за огромно съжаление. Зная, че за вас е трудно! Вашите реакции и притеснения са напълно нормални, но се опитвайте да обясните и да говорите с детето си защо се чувствате по този начин, попитайте го и него какво го притеснява, открийте един пред друг притесненията си, изговоретете ги. Поговорете и с учителите в групата, те имат приемно време за родители, в което може да дискутирате по тези (и не само) казуси.

ЛЮБИМАТА ИГРАЧКА ЗА УТЕХА т.н. ПРЕХОДЕН ОБЕКТ

Някои деца имат любима играчка, която за ужас на родители си макнат навсякъде, тя е ужасно парцалива, мръсна и … най-най-любимата на вашето дете. Тя му дава утеха, сигурност, чувство за закрила и топлина,  тази играчка е връзката на детето с дома. Проблемът тук е, че през изтеклите години забраниха в детските градини децата да носят свои играчки. Но една играчка може да промени драстично адаптацията на вашето дете. Тя може да стане плавна и бърза с любимия му преходен предмет, с чиято “вълшебна сила” то придобие увереност и бързо влезе в ритъма на дневния режим и правила в групата. Мога да ви препоръчам, ако в детската градина на детето ви не позволяват да се носят играчки, да поставите в раничката на детето си снимка с цялото ви семейство. Може да е малък фотоалбум и няколко снимки или една голяма обща. Когато детето се разстрои може да отиде до шкафчето си да разгледа снимката. Така то ще знае, че хората, които го обичат са винаги до него. Малка утеха в труден момент!

РАЗИГРАВАЙТЕ ПРАВИЛАТА И РЕЖИМА ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА У ДОМА

За ефективната и бърза адаптация на детето ви в детската градина то трябва да знае какво точно го очаква там. Поне 1 месец преди започване на посещението е препоръчително за оеднаквите режима у дома и в детската градина. В най-общи линии дневния режим за първа група  е следния:

• 07:00 – 8.30ч. – Прием на децата, дейности по избор, дейности, организирани от учителя, утринно раздвижване, индивидуална работа.
• 8.30 – 9.00ч. – Закуска
• 9.00 – 10.15ч. – Педагогически ситуации и дейности организирани от учителя.
• 10.15 – 10.30ч. – Подкрепителна закуска
•  10.30 – 12.00ч. – Дейности по избор на децата, индивидуална работа, игри на открито
• 12.00 – 13.00ч. – Подготовка за обяд, обяд и подготовка за сън.
• 13.00 – 15.30ч. – Следобеден сън
• 15.30 – 16.00ч. – Тоалет, подкрепителна следобедна закуска.
• 16.00 – 16.30ч. – Педагогически ситуации и дейности, организирани от учителя,
• 16.30 – 17.00ч. – Дейности по интереси, допълнителни дейности.
• 17.00 – 19:00ч – Игри на открито, свободни игри и занимания до изпращане на децата

Препоръчително е да спазвате часовете за събуждане, хранене, сън и следобедна закуска, както и излизането на разходка. След всяка дейност, която извършвате, споделяйте с детето си коя ще бъде следващата и му казвайте :”Точно като в детската градина, първо ….., след това…., накрая…..”. Често му разказвайте какво ще прави в детската градина, като спазвате последователността на действията от графика. Може да минавате с детето си през детската градина, за да наблюдава как децата играят на двора на градината. Ходете поне един  път в седмицата до самата детска градина, за да може детето ви да свикне с пътя до там, разглеждайте какви интересни места и обекти има в непосредствена близост до детската градина. Говорете му как ще се запознае с много нови приятели, как ще учат с учителката интересни неща, как ще играят на двора, какви ли вкусни ястия ще готвят там…..

 

Искам да направя важно уточнение! Не напудряйте и украсявайте излишно тези разкази, така детето ви ще си създаде идеалистична представа за мястото, което всъщност може да не хареса особено много. Бъдете реалистични. Обсъждайте с детето си как може да реагира и как да подходи при кризисни ситуации, това са моментите, които истински го притесняват. Обсъждайте с него въпроси от сорта на “Какво да правя когато ми се ходи до тоалетна?”, “Как и от кого да поискам помощ?”, “Какво да направя когато някой ми пречи?” и т.н.

ЧЕТЕТЕ КНИГИ ПО ТЕМАТА, РАЗИГРАВАЙТЕ СЮЖЕТНИ ИГРИ, ГОВОРЕТЕ ПОСТОЯННО ЗА ПРОМЕНИТЕ, КОИТО ЩЕ НАСТЪПЯТ

Децата обичат да пресъздават света чрез игра с играчките си. Това е най-лесният начин те да разберат какво всъщност ги очаква. Направете сценарии на любима играчка на детето ви, която трябва да тръгне на детска градина, но много я е страх от промените, които я очакват. Разиграйте пред детето си куклен театър с играчката, какви ли мисли и чувства има тя, как се запознава с другите играчки, как отиват да хапват заедно, да спят в малките легла, как учителката разказва приказка, а другите играчки са наредени в кръгче около нея и я слушат и как накрая мама ще дойде да вземе играчката и ще се приберат у дома. Има и подходящи книги по темата, макар и малко на брой, но вие може да измислите сами разкази и приказки за  приключението наречено детска градина. Задавайте въпроси на детето си “Колко ли голямо ще бъде твоето легло в детската градина?”, “ Знаеш ли, че на една масичка ще бъдете седнали няколко деца наведнъж, ще ти хареса ли да бъдеш с приятелите си заедно? “ и т.н.

РИТУАЛИ ЗА СБОГУВАНЕ

Най-трудният момент при раздялата е самото отделяне на детето ви от вас. Някои деца изпадат в тежка криза, пищят, дърпат се, тръшкат се, тогава се налата учителят буквално да го вземе на ръце и да го вкара в групата. Често такова състояние е породено то несигурността на  родителя, който го води и оставя в детската градина. “Ох, милото ми дете, то плаче, ужасено е, а аз съм най-лошата майка на света, щом го оставям така ….” детето ви усеща вашата несигурност и се опитва по всякакъв начин да ви задържи.  За да преодолеете бързо и лесно самата раздяла мога да ви посъветвам да измислете с детото си кратък ритуал за сбогуване – той може да включва специални думи или прегръдка, забавно ръкостискане, кратка песен, нещо ваше, нещо лично. След което трябва да  съобщите на детето си кога точно ще дойдете да го вземете ( и спазвате това обещание). Не му казвайте “Ще дойда първи да те взема!”, тези думи не са утешителни, никога не знаете кога ще вземат другите деца от групата и вие със сигурност няма да успеете да вземете детето си първо. Повярвайте, те отлично разбират, че са били излъгани! Избягвайте продължителните сбогувания – когато веднъж сте си казали довиждане след ритуала ви за сбогуване трябва да си тръгнете бързо. Отлагането със сигурност ще разтревожи и разколебае детето ви допълнително. Правя важно уточнение! Във никакъв случай не оставяйте детето си тихомълком, без то да е разбрало, че си тръгвате! Не се изнизвайте без предупреждение, така не правите услуга на детето си. То ще се почувства несигурно и изоставено, а това би довело до разрушаване на доверието помежду ви. Още един съвет, ако татковците водят децата си на градина случаите на плач, тръшкане и недоволство се свеждат до минимум, изпробвано!

РЕПЕТИЦИЯ ПРЕДИ КОНЦЕРТА

Ами за да бъде всяка премиера успешна трябва да се премине през множество репетиции. Това означава, че е силно препоръчително детето ви да бъде научено да се облича само, да се обува само, да познава вещите и дрехите си, да се храни самостоятелно. Да, може да не бъде перфектно изпълнението му, но е важно детето да се опитва да се самообслужва. Сега ще кажете “Ама нали за това ще ходи на детска градина, за да става самостоятелен и учителките да го научат!?!” Да, ама не! Все по-често отговорността  по грижите на детето се прехвърля на учителите. Нека не забравяме, че възпитанието започва от къщи. От самото начало, чрез предоставяне на възможност за самостоятелност, търпение и пак търпение. Вие сте първите учители на вашето дете, помогнете му да бъде самоуверено и щастливо самоусъвършенствайки себе си. Нека да не бъде зависим от възрастния, и да бъде самостоятелен. По този начин детето ви няма да се отчайва ,че не може, че не умее, че не знае как – то бързо ще започне да се усъвършенства и да развива други знания, умения и навици, които са съществени за възрастта му.

Подготовката за детска градина не е лесна работа! Колко дълго ще продължи адаптацията? Може да бъде 3 седмици, 2 месеца или половин година, всяко дете е различно и приема промените в живота си по различен начин. Искам само да ви уверя, че плачът и тъгата, които детето ви изразяват са нещо нормално и очаквано. Те са индикатор за това, че имате създадена здрава емоционална връзка с детето си, но това е и времето за осъзнаване, че е настъпил моментът всеки да поеме по своя път.

С търпение, емпатия, грижа и състрадание бързо ще преодолеете този голям скок. А след това ще се любувате на своето самостоятелно и пораснало детенце, което ходи с усмивка на детска градина.